Всеки един от нас има чувствителност, която определя неговите реакции спрямо обстоятелства. Някои хора са по-чувствителни от други и те проявяват свръхчувствителност. Какво обаче е това? Недостатък ли е или предимство? На тези и други въпроси ще отговорим в три поредни части.

Високата чувствителност, която не е характерна за повечето хора, се определя като свръхчувствителност. В повечето случаи това може да се приеме като недостатък, защото ни прави по-неустойчиви на промяна на различни обстоятелства. Също така, стресът при тях се отразява доста повече и те реагират на него по-осезаемо, за разлика от други хора. Това не означава, че не могат да се справят с него, но имат нужда от по-добра грижа за себе си и разтоварване.

В тази част от статията ще изброим характеристиките на свръхчувствителността. Разбира се, може да ги нямате всички или пък повечето, но ако в повече от половината се разпознавате, то най-вероятно става въпрос за свръхчувствителност.

Например, следите за жестовете, изражението на лицето, тембъра на гласа, това показва, че имате емпатия. В различни разговори и водене на преговори може да бъде полезно качество, но в личен план води до забравяне на собствените нужди и повече вглеждане в другите.

Хората със свръхчувствителност са склонни да премислят нещата дълго време и взимат по-трудно решения. Те обмислят всичко, поставят на мястото на другите, ако дадено решение бъде взето и като цяло винаги искат да се съобразят с останалите, дори да е за сметка на тях самите.

Хората със свръхчувствителност са прекалено чувствителни към критика. Често сами се обвиняват за неща, които дори не зависят от тях. Дори да допуснат грешка, която не е от съществено значение, те го изживяват. Това до някъде е добре, тъй като се стараят винаги да са в отлични взаимоотношения с хората.  Но от друга страна поставят и високи, често непостижими стандарти пред самите себе си.

В следващата част ще продължим с отличителните характеристики и ще загатнем малко от насоките за работа с това иначе полезно качество.