EMDR терапия: Това е снимка от посещението ни на Харакулан. Харакулан, както и Помпей са антични Римски градове, затрупани от изригването на вулкана Везувий през 79 г. Около 1500 г. те остават под метри вулканична пепел и пръст, което всъщност ги запазва и съхранява.
И така, почти 2000 г. след затрупването им можем да се разходим по улиците и площадите на античните градове, да влезем в къщите и вилите, да се насладим на изящните орнаменти, фрески и статуи. На определени места се виждат и отливки на останките на хора и животни, загинали от вулканичното изиграване.
Разхождайки се по улиците на Помпей и Херакулан, се замислих за подобен феномен, който наблюдавам и в работата си като психолог – а, именно начина, по който съхраняваме информация за травмиращи събития. В работата ми с клиенти често откриваме затрупани от години събития от миналото.
Те, като че ли са били погребани живи и оказват влияние върху начина, по който възприемаме действителността в настоящето.
Подобни събития си остават съхранени в „суров“ вид и независимо, че много често нямаме ясен спомен за тях или смятаме, че те отдавна са в миналото, дори години по-късно, те остават сякаш непокътнати от времето и могат да провокират редица неприятни реакции като: панически атаки, тревожност, страхове и фобии, ниско самочувствие и съмнение в себе си, самообвинения, депресивни състояния и т.н.
Понякога знаем или помним събитието, но не подозираме как то ни се отразява в момента, друг път подминаваме дадено събитие, защото не допускаме, че може да нанесе кой знае какви щети, просто защото не е от мащаба на изригването на Везувий през 79 г. (енергията освободена при изригването е 100 000 пъти повече от тази освободена при експлозията на атомната бомба над Хирошима).
Работата е там, че всъщност не е нужно да сме преминали през нещо подобно, травмиращи събития може да са свързани със съвсем „ежедневни неща“, като дори реплика: „Не ставаш за нищо!“.